You are not connected. Please login or register

Сенчестият лес

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Go down  Съобщение [Страница 2 от 3]

1 Сенчестият лес on Нед Мар 14, 2010 12:01 am

First topic message reminder :

В началото когато хората за първи път се заселили около местността, те навлизали дълбоко в леса за да ловуват и събират дървесина. За жалост когато общността се разрастнала и започнало да става пренаселено, голяма група жители решили, че ще е добра идея да се заселят навътре в лесът, където щели да имат по-пряк достъп до даровете на гората и до изкопаемите руди на планината. В началото всичко вървяло успешно и дори имало планове за разрастване на малкото горско общество.... До една вечер в която всички жители изчезнали... Естествено хората който живеели извън гората веднага пратили съгледвачи, но за жалост не била намерена и една следа. Този феномен прихванал вниманието на Хавен, и мегаполиса пратил бойна част която да разследва случая. За жалост още на първата вечер всякакъв контакт с войните на Хавен бил изгубен....
...............................................................................
В наши дни рядко се случва някой жител на Пийстаун да навлезе повече от нужното като навсякъде има опътване и знаци за най-близкият изход, ако нощта падне. Мистерията на сенчестия лес продължава да човърка мозъците на повечето пътешественици, но рядко се намира кой да тества мита за безследното изчезване....

Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

26 Re: Сенчестият лес on Сря Яну 19, 2011 4:10 am

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
Скинър осъзна тактическата си греша, а единствения начин да я корегира беше чрез излишно насилие. Психопатът се нахвърли върху женската като целеше да седне върху гърдите й и така да използва теглото си в своя ползва. Тогава можеше да я събори и да атакува с ножа от вибриум в ръка като целеше да го забие в челото й. Тогава тя щеше да бъде обезвредена, но Ди далеч знаеше че нещата нямаше да се случат по планирания от него начин. В момента, в който той щеше да скочи тя щеше да покаже истинската си същност каквато и да бе тя. Милото женско тяло най-вероятно е само примамка за глупаците като Били. Единствения изход от ситуацията според Скинър в момента беше да покаже на дивачката, че не го е страх от никого и нищо. Имаше една камара ножове и знаеше как да ги използва. В най-добрия случей тя щеше да избяга и Ди да използва медицинските си умения върху Били.

//You let me no choice... Ае. Очаквам тя да се окаже теранозавърус базиликус с череп от маааалко вибрум и цялото й племе да се появи от листата на леса.

Вижте профила на потребителя

27 Re: Сенчестият лес on Пет Яну 21, 2011 10:03 am

// Искаш да й седнеш на циците? Ццц ю сик бастард!

Женската "подуши" съзнанието на Ди и въпреки силната му воля, наемника неволно бе оставил вратата отворена за нея. Щом психиката на Скинър стана ясна женската сви очи и изръмжа. В същият момент Ди вече нападаше, хвърляйки се сляпо към нея. Бе вдигнал високо нож и засилката му осигури достатъчно бързина за да успее да бутне неизвестната женска на земята. Още с падането той замахна с ножа в опит да го забие в челото й, но естествено тя вдигна ръце да се предпази и сложи ръце пред себе си.
Въпреки, че Ди бе върхи нея и натискаше с цялата си сила, изглежда женската не бе толкова слаботелесна защото успя да удържи на натиска на острието.
Докато се бореха, лицето й се промени и продоби чудовищно изражение, придружено с ръмжене.


//в момента китките ви са една в друга.


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

28 Re: Сенчестият лес on Съб Яну 22, 2011 12:46 am

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
//2 уникалности увеличаващи волята ми и пак не ми е достатъчна, тъй ли бе Антагонисте. Освен в битка, тогава някаква файда има ли от тях?

Снинър продължаваше да натиска с всички сили, но трудно получаваше каквото и да е надмощие. Дори обратното - ако продължаваше така щеше да се измори и да изгуби единственото си предимство. Не можеше да сравнява физиката си с тази на дивачката мутант, но поне щеше да й покаже че произлизаше от качествен генитичен материал ;d
Дори и да загубише, може би незадоволената женска щеше да иска мъж подобно на амазонките - единствено, за да продължи рода. Това бяха напълно логични мисли не подтиквани от либидото на наемника:
- АААААААААААААААААААА! -закрещя с пълно гърло в лицето й кожодерът, за да покаже че и той притежаваше първична страна. От друг ъгъл бойния вик може би щеше да повиши малко силата му, за да стигне най-после до челото й. Най-малкото искаше да го маркира, за да знае коя е тя и ако някак си тя му избяга, някога да я намери и да довърши започнатото.
Викането можеше да превлече и другите от отряда, но съдейки неопитноста им, най-малкото щяха да създадат още повече проблеми. При всяко положение, Ди щеше да се орпавя сам с каквото има подръка.

Вижте профила на потребителя

29 Re: Сенчестият лес on Съб Яну 22, 2011 4:05 pm

//1во: Тя не те атакува психически, а те прочете, точно както ти нея, ти //си си виновен, че не се защити лол. 2ро с тия 5 точки на психическа //магия, мислиш ли че си супер силен?

Нещата се развихриха и бойният вик на Ди отекна наоколо. В същият момент дивачката достигна колана си и извади неандерталският нож, който държеше там и затова се бе защитила само с една ръка. Докато наемника регистрираше новата опасност, новата му приятелка вече се опитваше да го наниже, като прасенце. За негов късмет обаче най-накрая силите й поддадоха и двете остриета полетяха към целите си....
Миг отмина и Скинър премигна невярващо. Острието му бе на сантиметър от лицето на дивачката, но поне бе успял да премести тялото си, така че нейното острие да не го наръга. В следващият момент наоколо се чуха викове и тежките стъпки на отрядите се приближаваха. Начина по който Ди бе застанал, бе перфектен за ритника на дивачката и тя го изхвърли напред. Наемника падна тежко по гръб и белите му дробове останаха без въздух. Докато се усетеше, женската бе на крака и бе грабнала копието си, явно решена че няма смисъл да довършва Скинър....


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

30 Re: Сенчестият лес on Съб Яну 22, 2011 9:16 pm

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
//Не, но предоложих, че прихически ще съм по-умен от диваците.

Скинър падна по гръб и отчаяно си пое глътка въздух. Очите му се срещнаха с тези на дивачката. Искаше тя да знае, че противник не й е кой да е. Искаше да я накара да се върне при него, а не да избяга като подплашен заек. Ако го направеше, времето щеше да е достатъчно на останалата част от отряда да дойдат, в противен случей щеше да спечели пред себе си малка победа за това, че е останал жив и си е намерил още един враг, за чието осъкатяване да размишлява.
Ди остана в седнало положение с поглед насочен право в женската. Имаше странното предчувствие, че тя ще хвърли копието си по него и ще избяга, но едно претъркаляне настрани щеше да е достатъчно, за да избегне удара.

//Нищо не каза за това с hide тага. Също така, изобщо не ми стана ясно, че мога да "затворя вратата". До колкото разбрах, тя вече е разбрала истинските намерения на Ди.

Вижте профила на потребителя

31 Re: Сенчестият лес on Пон Яну 24, 2011 10:34 am

// Еми недоописаното обяснение за психическата магия липства соу... пък и на 5те точки на психическа кво искаш. + Че тя не е просто див, човек.

Жалко, че планът му не успя. Все пак гласовете се развикаха и мъжките възгласи изплашиха срамежливата женска и тя побягна в гората. Ди успя едва за момент да задържи погледа си върху нея, преди тя да изчезна в сиво-зелената природа. След няколко секунди около Скинър и Били се бяха събрали поне десетина души с прицелени оръжия. Напред дойде Джоунси и попита:
- Какво подяволите?
Явно Ди трябваше да обясни каво се бе случило, иначе щяха да решат, че той е нападнал Били.


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

32 Re: Сенчестият лес on Пон Яну 24, 2011 10:58 pm

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
Ди остана седнал, гледайки право в посоката, към която бе побягнала женската. Ако беше обикновен човек, сега щеше да е вбесен:
- Не бях уведомен за местните диваци. -започна той:
- Следващия път "ветерани", вземете разучете малко къде ходите. Навлезли сме в територията на някакви еволюирали човекоподобни. Беше само една - женска. Когато дойдох тук, Били беше на земята в безсъзнание, а тя над него. Не успях да я обезвредя дори обратното. Добре че се извиках иначе кой знае какво щеше да стори и с мен.
Едно вече беше ясно на Скинър. Така наречените "ветерани" бяха пълни идиоти, които ще умрат преди да му се плати. Ако не бяха изядени, щеше да се погрижи да не почиват в мир...

Вижте профила на потребителя

33 Re: Сенчестият лес on Пет Яну 28, 2011 1:16 pm

Мъжете, които го бяха наобиколили се изгледаха малко въпросително, сякаш Ди бе полудял.
Джоунси, който пък от своя страна се бе надвесил над Били каза:
- Има пулс, но е слаб. Какво казваш се случи? - попита той сякаш водача на отряда им го подозираше.
- Човекоподобни? И какво правехте с Били тук тогава? - попита отново той, опасността от обвиненията нарастваше.
- Може да са били е...елфите! - каза, някой идиот от близкостоящите, най-вероятно жител на Пийстаун.
Джоунси извърна глава с намаляващо търпение:
- Елфи? Кви глупости ми говориш? - разгласите наоколо започнаха да стават панически. От една страна военните на Джоунси подозираха, че Ди бе нападнал Били, а от друга цивилните пък започваха да си припомнят страшните истории за изчезналите хора и обитателите на леса.
Скинър трябваше да направи нещо, преди отряда му да го обяви за изменник....


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

34 Re: Сенчестият лес on Съб Яну 29, 2011 9:02 pm

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
- Ако не си живял в този лес, недей казва, че са глупости. -отсече Скинър мъжа споменал, че елфите са глупости (не ми пука и да е Джоунси. Дупликирам го):
- Съдете поне от военния си опит кое е възможно, кое не и каква е вероятността да съществуват човекоподобни.
Ди имаше железни нерви, но не можеше да понася безхаберието. Ветераните бяха пълни глупаци, а жителите на Пийстаун... боже...
- Също така човекоподобното има слаби психически способности, може така да е повалило Били. Нямах възможността да наблюдавам какво се е случило между тях, но мога да предположа от своята близка среща.
Кожодерът погледна към Джоунски с вечно мрачния си поглед и му каза нещо, което се надяваше хубаво да се набие в голямата глава на ветерана:
- Сам реши имам ли някаква изгода, да нападна Били. А и за краткото време, в което ме "наблюдаваш" мислиш ли, че ще рискувам да си изгубя надницата? Само заради проклетите кредити се нагърбих на задача, за която не знам почти нищо с шайка нямаща и капка военен опит... -посочи мъжа който до скоро премляскваше когато Ди му бе казал за изчезването на Били:
-... дори трябва да сте ми благодарни, че копелето е живо. Ако не бях забелязал липсата му вече щеше да е мъртъв.

Вижте профила на потребителя

35 Re: Сенчестият лес on Сря Фев 02, 2011 1:30 pm

Докато Ди се обясняваше, изведнъж Били се размърда и отвори очи. Младият глупак се надигна рязко и се огледа като стреснат.
- К..какво? Къде....? - момчето изгледждаше доста объркано, но шамара на Джоунси бързо го опомни.
- Какво стана!? - заповяда му командира и Били за секунда възвърна концентрацията си.
- Ами, такова отидох да пикая и... видях нещо в шубраците и.... после то беше върху мен и.... ме душеше и после припаднах. - като цяло найстина звучеше, сякаш не бе сигурен какво се бе случило.
- Този ли беше? - попита Джоунси, докато сочеше Ди.
- Какво? Не.... беше нещо... странно.... - отвърна достатъчно уверено Били за да убие всякакво съмнение в благородният наемник.
- Елфи! Елфи са били! - обади се някой отзад.
- О боже! Те ще ни убият! - допълни друг.
Масовата истерия се разрастваше бързо.
В това време Джоунси погледна Ди с искренно извинение и загриженост.
- Погрижи се за раната си и тръгваме. - Чак тогава Скинър осъзна, че имаше малка порязна рана между 4то и 5то ребро.


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

36 Re: Сенчестият лес on Сря Фев 02, 2011 4:23 pm

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
Доверието на Скинър се печелеше трудно, а ветераните го бяха изгубили след този случей. Особенно Били:
- Обесете се на някое дърво ако толкова сте толкова сигурни и неуверени, че ще оцелеете. Нямам намерения да пазя гърбовете на слабите, не очаквам и същото от тях.
Кожодерът се изправи:
- Интересно кога дивачката е нанесла раната. Дори не я усетих, а съм убеден че ръцете й бяха заети... хм...
"Може да съм се порязал сам с ножа си докато съм падал" -помисли си Ди и огледа острието си. Сега трябваше да се погрижи за раната си.

1. Ако съм се порязал сам, ще използвам някой от магическите медицински инструменти. Друг начин не знам как да си помогна на малка раничка. Не е кой знае колко сериозна, че да пребягвам до превръзки. Нали?
2. Ако няма следа от кръв по ножа ми, ще използвам лекуващата зараза и след това ще превържа раната си плат от дрехата си. Лесно мога да разрежа плата с ножа си.

Вижте профила на потребителя

37 Re: Сенчестият лес on Съб Фев 05, 2011 12:08 pm

По ножа на Ди нямаше кръв, но пък за сметка на това раната не бе голяма и имаше малко кръв. Докато отряда около наемника се подготвяше за тръгване, Скинър използва лекуващата си магия за да се излекува. Раната се затвори, но Ди изпита остра болка от мястото. Щом прегледа внимателно участъка той установи, че на мястото на порязването се бе появил черен белег, като вена. Дали бе случайност? Но наемника бе сигурен, че преди да излекува раната там нямаше нищо...


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

38 Re: Сенчестият лес on Вто Фев 08, 2011 9:17 pm

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
"Ах, мамка му..." изпсува наум Ди при острата болка. Първата му мисъл бе, че кучката го е маркирала. Точно това, което той възнамеряваше да стори на нея, но този белег го нямаше преди да затвори раната? Интерес започна да се пробужда в Скинър, но реши временно да игнорира проблема. От време на време възнамеряваше да хвърля по едно око на белега, колкото да е сигурен че няма да нарастне или нещо подобно. Имаше нещо странно в цялата работа...
- Ще продължим ли навътре в леса или ще се изпокриете? -попита напълно сериозно кожодерът. Вече не знаеше така наречените "ветерани" дали нямаше да се обадят на майките си да дойдат с някой хеликоптер в леса, за да ги спасят.

Вижте профила на потребителя

39 Re: Сенчестият лес on Чет Фев 10, 2011 11:34 am

//тия са от Енети не от НМ, демек нямат хеликоптери :Д

Коментара на Ди остана нечут, понеже Джоунси вече лаеше команди наляво и надясно.
Цялата дружина се вдигна и след по малко от минута всички отновя бяха по групите си и тръгнаха напред.
- Още един клик и би трябвало да сме там. - каза командира, докато петимата бавно напредваха. Явно бяха близо, но пък и времето напредваше. Спореде беглите изчисления на Скинър имаха още около час - два пред стъмване....


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

40 Re: Сенчестият лес on Чет Фев 10, 2011 7:48 pm

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
"Ще се стъмни и няма да открием целта си" разочарован разсъждаваше Скинър. Преминаваше през леса заедно с групата идиоти и бавно напредваше.

Вижте профила на потребителя

41 Re: Сенчестият лес on Сря Фев 16, 2011 11:43 am

Около половин час, внимателно напредване спасителната група достигна до сцената на разрушение. Всички можеха да видят от къде бе паднал летящият кораб и как бе изпочупил клоните на могъщите дървета.
Не бе изненадващо, но тлеещият огън не бе подпалил дърветата наоколо тъй като, те бяха айрън дърво.
Всички се захванаха да помагат на оцелелите и да претърсват отломките за оцелели... и ценности.
- Време е да си заслужиш парите, медик... - каза му Джоунси преди да тръгне към другите водачи.


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

42 Re: Сенчестият лес on Сря Фев 16, 2011 8:40 pm

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
Ужасна катастрофа. Ди вдигна поглед към короните на Айрън дърветата, кораба трябва да се е преземил с ужасна скорост, за да счупи толкова силни клони. Тояга от такова дърво би му била полезна, но сега ранените бяха преоритет. Това бе така не защото бяха човешки същества и имаха нужда от помощ, колкото заради заплащането което Скинър щеше да получи след свършване на работата, но и защото щеше да поизостри уменията си на полеви медик:
- Заемам се. -каза умопомрачения наемник и се насочи към кораба в очакване да помогне на всеки измъкнат от отломките. Извади кутията (предполагам, че са в нещо като кутия за пури) с магическите инструменти и погледна към разбития кораб:
"Най-после нещо интересно... да поекспериментираме с човешката Анатомия..." -помисли си той и се усмихна.

Вижте профила на потребителя

43 Re: Сенчестият лес on Чет Фев 17, 2011 1:13 pm

Ранени имаше много, Ди трябваше да реши с кой да се заеме.
Избора му бе измежду:
Един наемник със счупен крак и леки натъртвания.
Наемница с леки рани, но нищо сериозно.
Една жена просната по корем и с обилно количество кръв под нея.
Две деца, които плачеха и очевидно бяха близнаци, както и техните рани на главата.
Също така наблизо един от некадърните селяни се опитваше да помогне на един офицер с раната в гърдите му.
В същият момент двамата души изнесоха възрастен човек, който изглеждаше като капитана.
Кой живееше и кой живееше зависеше от Хаус.... Скинър...


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

44 Re: Сенчестият лес on Чет Фев 17, 2011 10:36 pm

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
Избора бе морално очевиден, Скинър се насочи към близнаците. Огледа главите им и се зае с раните им. Оглеждаше колко са сериозни и се опитваше да им зададе въпроси, чиито отговори щяха да покажат имат ли мозъчни наранявания:
- Как се казвате. -попита и двамата той докато с магическите си инструменти се зае с раната на този, който изглеждаше по-малко зле.

//Искам повече информация за близнаците ако трябва да изписвам надълго и широко какво правя.

Вижте профила на потребителя

45 Re: Сенчестият лес on Пет Фев 18, 2011 9:42 pm

- Ина. - каза момиченцето.
- Инар. - каза момченцето в един глас със сестра си.
Децата имаха леки рани от тъп предмет, но костта не бе пукната.
Двете деца изглежда бяха леко шокирани и отговаряха на автопилот.
Явно Ди трябваше да ги попита нещо по ангажиращо за да провери дали им има нещо...


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

46 Re: Сенчестият лес on Пон Фев 21, 2011 4:23 pm

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
- Защо бяхте на самолета? -попита кожодерът замисляйки се раните дали са причинени именно заради катастрофата. Не винаги нещата бяха такива, каквито изглеждаха.

Вижте профила на потребителя

47 Re: Сенчестият лес on Пон Фев 21, 2011 9:19 pm

- Ами пътувахме с чичо... - започна моминцето.
- Отивахме при мама и тати. - довърши момченцето.
След прегледа, Ди прецени, че макар раните им да не са сериозни. Момченцето имаше странно кръвоизливче в ухото си. Дали бе вътрешно или нещо друго?


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

48 Re: Сенчестият лес on Сря Фев 23, 2011 4:30 am

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
Вниманието на кожодера беше привлечено от кървящото ухо. Той се концентрира над него и с един от магическите си инструменти започна да го лекува (от онези машинарии дето мясат на лула. С тях се гледа в ухото, може и да се сетиш).
Ди трябваше бързо да се справи с двете деца и да продължава нататък, тъй като имаше достатъчно ранени, които го очакваха.

Вижте профила на потребителя

49 Re: Сенчестият лес on Чет Фев 24, 2011 6:58 pm

Ранените го очакваха, но след кратка инспекция наемника разбра, че момчето имаше сериозен вътрешене кръвоизлив... и нямаше нужните инструменти да го спре. Единственото, което можеше да направи бе да даде малко болкоуспокояващи за момента в който шока премина и болката залее момчето...
Също така стоеше въпроса с предоставянето на информация на двете деца. Как щеше да постъпи умиротворителя?


_________________
Gonna Own U Like This!
Вижте профила на потребителя http://naemnici.omgforum.net

50 Re: Сенчестият лес on Пет Фев 25, 2011 12:02 am

dankisha

avatar
Наемник
Наемник
Момчето беше обречено. Ди обърна момченцето, за да гледа към Джоунси, който правеше еди-какво си. Скинър го посочи:
- Виждаш ли онзи чичко? Отиди при него и му поискай хапче за спиране на болката. Хайде върви.
Фалшивата учтивост на кожодера обаче беше до тук. Сега трябваше да обърне внимание и на момичето. Той се приближи и до нея, започвайки същата процедура както при момчето. Трябваше да знае какво й има на нея и може ли да й помогне.

Вижте профила на потребителя

Sponsored content


Върнете се в началото  Съобщение [Страница 2 от 3]

Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите