Летището

First topic message reminder :

Енети винаги е бил мегаполис, който гледа да се изфука при всяка възможност. И въпреки че армията на умиротворителите отнесе доста бой и поражения, те отново се намират начин да излезнат едни гърди пред другите. Въпреки че телепорта на Хавен е бърз и продуктивен, а влака на Ню Мекка изключително икономичен и високо-технологичен, нищо не спира дъха на простите хора така както летящите кораби на Енети. Коритата със аеродинамични и въпреки това изключително изящни форми, който се издигат в небето и пътуват към островният мегаполис са едни от най-впечатляващите гледки на света. Благодарение на факта, че града бе хвърлил толкова много войски в тази война сега изтеглянето им отнемаше изключително много време и усилие. За тази цел Енети бе впрегнал не един или два кораба, а цели пет който безпирно качваха и отнасяха хора. За жалост ако искаш да се качин на кораба трябва да платиш малка сума за билет.... Ако ли не, можеш да разчиташ на късмета си че няма да те хванат в целия хаус който бушуваше на борда...

//От тук се пътува до Енети//

Въпреки цялото си обучение, инстинкта за самосъхранение на Анабел я принуди да се хване с цялата си сила за кораба. Може би това бе единственото нещо, което я спаси.
В единият миг тя видя, короните на дървета, а в следващият света стана черен.
.......................
Колко време бе прекарала в несвяст, никой не знаеше, но щом наемничката отвори очи й се дощя да не беше.
Намираше се все още върху палубата на въздушният кораб, или поне върху това, което бе палубата. Навсякъде около нея имаше трупове и тук-таме малки огънчета.
Светът все още й се виеше, но тя видя че се намират в гора....

Когато корабът започна стремглаво да се спуска надолу, наемничката изпадна в паника и се прикачи за рамката на палубата като бебе за женска гърда. Викове, писъци, хаос...всичко се случи толкова бързо...
Нищо....светът се вртеше около нея..пак нищо..
Когато Ана най-накрая отвори очи, пред нея се разкри поразяваща гледка. Толкова..смърт. Все още не осъзнаваше напълно какво става, затова труповете около нея не я притесняваха. А и все пак военното обучение и светът като цяло бяха промили достатъчно мозъка и
...

След като застана що годе здраво на краката си, жената с ужас останови, че десният и ботуш (онзи от крокодилската кожа) е почти прогорен и все още тлееше.
- Агхх!!! - изсумтя и започна да тъпче в пръста, за да го погаси.
- Страхотно, милите ми ботушки. - като че ли ботушките и означаваха повече от бедните мъртви хорица наоколо, но какво да се прави все пак е жена..
В следващщият момент я порази - ДЖАК!! - чернокосата изпадна в паника и се затича на около, крещейки името на дружката си. Обикаляше притеснено и преглеждашеу труповете на около....

И там една на десетина метра от нея, бе Джак! Лежеше по корем, но около него имаше кръв. Дали бе мъртъв? Или бе жив?
В това време други хора започнаха да се вдигат и да осъзнават, че са все още живи....

- Джак, ДЖАК! - преобръщаше телата едно след друго, докато не го видя. Там на няколко крачки от нея лежеше другарят и, облян в кръв. Жената се спусна към него и падна на коленете си- Не не! (драма драма ) - Не си познал гадино! - след което се изправи из апочна а го рита в бедрата. (все пак ако го риташе в корема можеше да го пречука..)

Щом го обърна видя, че кръвта не е негова, а ритниците в крака го събудиха. Наемника бе жив, но от това което се виждаше имаше лека рана на главата и дясната му ръка бе чупена.
- Ау, ау! Стига! Стига! - развика се той.
Щом неговата съдружница спря той се окопити и видя счуването си, но явно не изпитваше болка от шока.
- Къде се намираме? - попита той и чак тогава двамата осъзнаха, че се намират дълбоко в леса, на север от Пийстаун. Местенцето носеше доста лоша слава....

//пишем в новата тема...