Направо си беше цинично да наричат така централния остров, на който всички се събираха, за да си свършат работата - да си купят наркотици, бои, костюми - всичко това нелегално, а и за да срещнат някой друг приятел междувременно. Площада тук беше осеян с листовки и скъсани плакати. Всеки пропагандираше своето изкуство. На много места се виждаха цветни петна по земята. И по стените. И изобщо по всичко, защото всеки скандал тук (а те бяха често явление) завършваше с бой и разливане на бои, трошене на гипс, глина и мрамор. За това и това, което пи трябвало да се яви като символ на техния островен град отдавна бе загубило форма и цвят и сега приличаше на една голяма буца камък, на която вечер тийнейджърите обичаха да сядат и да си говорят. Носеха се легенди, че е било скулптура изобразяваше 7те музи носещи се в лодка, други твърдяха, че идеята е посредствена, а трети бяха на мнение, че това е само късът камък, от който е щял да бъде направен символа, а скулпторът тъкмо е щял да забие длетото си, а във вариетето е започнала да пее любимата му оперна дива. Несъмнено е отишъл да я чуе, а после се е сетил, че има нещо да прави, но какво по-точно - един господ знае.Островчето на влюбените
