Летището

Енети винаги е бил мегаполис, който гледа да се изфука при всяка възможност. И въпреки че армията на умиротворителите отнесе доста бой и поражения, те отново се намират начин да излезнат едни гърди пред другите. Въпреки че телепорта на Хавен е бърз и продуктивен, а влака на Ню Мекка изключително икономичен и високо-технологичен, нищо не спира дъха на простите хора така както летящите кораби на Енети. Коритата със аеродинамични и въпреки това изключително изящни форми, който се издигат в небето и пътуват към островният мегаполис са едни от най-впечатляващите гледки на света. Благодарение на факта, че града бе хвърлил толкова много войски в тази война сега изтеглянето им отнемаше изключително много време и усилие. За тази цел Енети бе впрегнал не един или два кораба, а цели пет който безпирно качваха и отнасяха хора. За жалост ако искаш да се качин на кораба трябва да платиш малка сума за билет.... Ако ли не, можеш да разчиташ на късмета си че няма да те хванат в целия хаус който бушуваше на борда...

//От тук се пътува до Енети//

Токчетата на Ана се спряха пред огромните кораби. До сега не бе се качвала на такива, но за всичко си има първи път. Огледа с поглед наколо и потърси от къде да си вземе билети.
- Добре че блонди ни даде кинти - каза на Джак - Не знам какво щяхме да правим ако трябваше да си плащаме сами. - не можеха да я винят, че мисли така, бяха трудни времена....

Докато двавата се оглеждаха из вече намалялата тълпа от хора, двамата наемника чуха сирена и някой викаше:
- Последният кораб към Енети, потегляяяяяя!!!
Явно не им оставаше много време и се налагаше да действат бързо иначе щяха да изпуснат кораба....

Като чу човека, Джак се извъртя бавно към Анабел, след което мимическите мускули на лицето му заеха доста интересна форма и от устата му се изплъзна само едно:
- Oh shit!.. Без да чака някакво конкретно действие от момичето до него, той тръгна да бяга с всички сили към кораба.

Ана се оглеждаше наоколо, летищото беше наистина интересна гледка, привличаща скрити и творчески заложби с очарованието си...
- В какъв свят живеем - заговори жената, стоейки с гръб към другаря си.
- Не мисли... - в момента, в който тя се обърна към него видя само отдалечаващия му се задник.
- Хей какво!?!?! - и след секунда се втурна към него. Бягаше очудващо добре на тези дебели токчета.
- ЧАкаЙ МЕ! - порвикваше се след Джак, а хората наоколо я гледаха с онзи поглед - `поредната откачалка в града ни` , а те хич не бяха малко..
Въпреки всичко двамата се качи успешно на борда и заеха местата си.
Едва поемайки си дъх, наемничката изсъска къмв Джак и се приготви за полета.

Двамата се качиха успешно и кораба щеше да потегли след малко. Хората наоколо шумяха и си бъбреха, докато капитана приготвяше всичко за излитане.
Може би ако двамата наемника се огледат щяха да намерят целта им.

//Кораба изглежда нещо такова: http://alegion.deviantart.com/art/Air-Pirates-Over-Dragonspine-153193748?q=boost%3Apopular+air+ship&qo=13

По едно време гледката навън се състоеше само от бело-сиви ообаци и нищо повече. НАемничката се извърна към останалите пътници на кораба. Имаше всякакви, клошари, войници, жени, деца..Всеки беше с нещо интересен. Анабел продължи да се заглежда по внимателно в лицата на обгаждащият я народ....

Джак усети, че Анабел се е загледала и реши да види, в какво...
- Хейй... - ококори се той - Това не е ли нашия човек... след което обърна глава към Бел.

В началото полета не бе толкова страхотен и излитането бе доста турболентно. Всеки се държеше за нещо, но въздушните моряци явно бяха свикнали защото само се смееха.
Анабел огледа хората около нея, но за жалост никои от тях не бяха целта й. Все пак намирането на точно този човек, щеше да се окаже търсене на игла в купа сено. Естествено трудната част щеше да е очистването, без много хора да забележат.
За момент Джим мерна целта, но в същият момент кораба изпита силна турболенция и чувстово, което стискаше корема му го връхлетя....
Обяда на Джим щеше да се възроди и напираше да излезе от устата му. Явно наемника получаваше морска болест... ама че ирония, но истинският въпрос бе къде щеше да се избълва!?

Загледана в лицата на неоцнатите, Ана за иг изгуби равновесие и едва се задържа права. - Агххх Турболенция!! - изръмжа и се обърна към Джак. Лицето му беше бледо, а погледа блуждаещ, изглеждаше сякаш има проблеми със стомаха. - Иуу далеч от мен пич!!!! - Ана замаха с ръце и отстъпи няколкок рачки назад.

Жената отстъпи няколко крачни назад, но това нямаше да е достатъчно за да се опази от фонтана, който наближаваше.
Джак имаше една мигове преди да изргигне като зелен вулкан от стомашни сокове. Наемника вече усещаше "лавата" как напира в гърлото му....

Имаше прекалено много хора около тях и жената не можеше да се отдръпне достатъчно. В очите му се виждата борбата, която водеше със себе си. Ана се паникьоса и се спусна към Джак като го обърна към перилата на кораба....

Джак успя да се наведе леко и да не издава силни звуци докато малкото водопадче се изливаше от устата му. След като успя да изплаши пода под себе си, малка рекичка тръгна да се стича към ботушите на Анабел, а на лицето на Джак цъфна лека гаднярска усмивка.След, като се изправи той изруга нещо за, колко мразел да пътува с тия кораби, а след това се огледа дали не е привлякъл ненужно внимание.
- Надявам се този ад да свърши скоро...Сподели с Бел, стрелеца.

Гледката, която се разкриваше пред Ана я подтикваше да скочи през борда.
- Нямам думи!! - се развика почти истерично жената - Крокодила за тези ботуши сама съм го убила и занесла да ми го одерът!! - една от историите, които наемничката обичаше да разказва на по чашка - Грррр! - след като се позабърса, подаде употребената си кърпичка на Джак - Ето - и се обърна на другата страна, за да види дали някой ги гледа..

Оуууу да, хората ги гледаха. Въпреки, че бе нещо нормално Джак се бе издрайфал дооооооста обилно та чак те закарал до другото перило. Двата моряка с отврат започнаха да чистят, защото не искаха повече жертви.
Въпреки всичко обаче, наемниците видяха и целта си. Той бе застанал на едно по-високо место и ги гледаше с открит присмех. Явно мъжа не знаеше, че искат да му видят сметката...

Доктао Джак се оправяше след инцидента, Ана забеляза как едни подигравателни очи са вперени в нея. Погледна на горе и видя един мъж, който токрито им се присмиваше. Бурния нрав на наемничката я подтикна да вдигне ръка и да изпъчи средният си пръст, но точно в момента преди да го направи я озари ...това беше човекът когото търсеха. Анабел отпусна ръката си и се обърна към Джак:
- Псттт, не гледай на горе, но това е мъжът, мъжът о снимката, онзи с мустака и олигофренското излъчване. - и кимна дискретно с глава към него - Трябва да направим нещо.

- Ами мога да му дъхна, ще умре за секунди - озъби се Джак, като хвърли един бърз поглед към мъжа. - Как смяташ дали да се пробваме да свършим работата тук или да изчакаме да слезем от това проклето нещо - продължи той, като се тегли една тлъста храчка на пода. Чистачите, които забърсваха предишните му поражения го изгледаха кръвнишко, но това само ядоса снайпериста повече...
- Кво си ме зяпнал бе нещасник на теб за тва ти плащат така, че си върши работата. В мислите му се въртяха доста по-цветни изрази, но реши, че не си струва да се заяжда допълнително.
След това Джак се обърна отново към Анабел да довърши мисълта си:
- Виж как стоят нещата, ако ще го очистваме тук, по-добре ти да я свършиш тази работа, отблизо нямаш равна бързо и безшумно, но не знам дали има пазачи и най-добре да не превличаме много внимание... Така че ти ще разчистиш евентуалните бодигардове, а аз ще му добавя трето око на нашия хубавец... а кво ше кажеш?

За жалост двамата наемника не можаха да довършат разговора си защото, един дебел чичка с голяма чанта се появи пред тях и направи ги пита:
- Билети? Къде са? - Явно човека вършеше тази работа толкова дълго, че бе започнал да забравя как се комуникира нормално.

Ана направо се отчая от `дискретонстта ` на приятеля си. Само снижи притеснено глава и го сръчка :
- Млъкниии по дяволите - прошепна, но явно снайперистът, не бе от най-досетливите и продължи да пирвлича внимание.
Дали да го хванат тук, или на брега ..
- Хммм , мисля че... - наемницата бе прекъсната от мазният гласец на кондуктора.
-- Билети? Къде са? -
-Тшш - изсумтя и се разбърка из джобовете си.
-Ето заповядайте - каза с нелреално мил тон към господина. После погледна отново на горе към жертвата.
- Ох не занм, мисля, че тук привлякохме много внимание, но пък ако го последваме на брега това би привлякло още повече вниманието му - Ана отмести кичур коса от лицето си, след което сеобъран отново към Джак:
- Мисля, че трябав да действаме тук- зграбчи го за ръката и се притисна към него - Хахаха скъпи.. - едва не се задави изричайки това - нека да се разходим наоколо! - след което се наклони към него и прошепна в ухото:
- Искам да не правиш повече глупости, разведи ме , некас е качим при него, без привличане на вниманието, трябав да го издебнем разбра ли!! - след което Ана погледна към господина отгоре и му се усмихна наивно.

Докато Анабел говореше, тя усети очакващата тишина наоколо. Не бе някакво свръхестествено предусещане или момента преди снайперист да стреля, просто бе въздуха имаше вкус на нещо нередно. Същото усещане, когато някой сипе повечко вода в питието или се опитват да те убедят, че месото е пилешко...
И тогава тишината, бе нарушена от силен възрив от другата страна на палубата, точно където се намираше един от двигателите на летящият кораб. Единственото нещо, което набираше по-голяма скорост от падащият кораб, бе паниката на хората. Всички викаха и кряскаха, едни тичаха, други се бяха хванали за кораба, а трети дори започнаха да се молят.
Всичко се случваше прекалено бързо... капината явно се опитваше да компенсира за изгубеното крило и поддържаше кораба в хоризонтално-почти положение, но нямаше надежда да спрат падането...
Това прозрение, осени двамата наемника, който се намираха насред тази паника и те знаеха, че трябва да действат бързо, ако искаха да се спасят.

Кабууум ПАНИКА!! НЕщо избухна на кораба. Жената загуби малко равновесие но се овладя. Паникьосани хора тичаха на около. Ана не знаеше какво става, но знаеше, че това е може би знак от съдбата и тя трябваше да действа.
- Последвай ме! - извика към Джак и се затича нагоре към мишената без да чака отговор. Планът и беше простичък. Да използва врявата и паниката около нея като свое прикритие и съвсем случайно да пререже гърлото на господина. След което да изхвърли доказателството през палубата.
Докато се качваше нагоре, наемницата извади копринен шал от чантичката си и ови косите си....

Наемничката се насочи към последото място на което бе видяла мъжа, но пък нейният приятел остана долу, объркан и паникиоьсан.
Явно трябваше да се оправя сама, но публиката не бе особено сговорчива и наемницата имаше огромни затруднения с придвижването...
През това време кораба, започваше да намаля скоростта на падане, но всичко си оставаше все така нестабилно.

Жената трудно си проправяше път от бягащите в паника хора на около. Ахх как мразеше паникьосани цивилни. С известни усилия, малко груба сила и доволно количество псувни, Анабел се приближаваше все повече и повече към целта си.
- Само да не изпомрем всички, заради тая шибана мисия - изръмжа на глас и се подпря на стената, за да запази равновесие.

В същото време кораба, намали бясната си скорост на падане. Явно капитана си вършеше работата, но пък точно тогава още една експлозия разтърси кораба....
Задният винт, който поддържаше баланса на кораба бе заминал и сега огромното нещо започна да се върти, като хеликоптер без задна перка.
Анабел трябваше да избере дали да продължи с опитите си и да се изложи на опасност или да се хване по-здраво за парапета и да намали риска да падне от кораба....

....
През това време другия наемник, здраво стискаше перилата на кораба и драйфаше....

И както не можеше да стане по-зле...еми стана.
Корабът съвсем загуби контрол и започна да се върти и пада към земята. Всички на борда бяха с единия крак в гроба. Наемницата падна и се удари леко. Това още повече я вбеси. Другарят и, стар приятел, колега я бе зарязал в този критичен момент, летящият им кораб се спускаше като прострелян фазан, а мишената и се измъкваше. Мисията вървеше към провал, Анабел не бе отчаяна, жената изгаряше от ярост.
- Как това ще се срлучи на мен!!! - стана от пода и се опита да се задържи, докато ноколо разни хора бягаха безцелно - Твърде секси съм, за да умирам!!!! - наемничката се закрепи здраво и се огледа за жертвата. Стори и се, че о зърна за момент исред тълпата от хора. Извади ножа си и се спусна яростно напред.....