Всичко се случи много бързо и желанието на Ричър да помогне се превърна в глупост, явно Саша бе права. Мъжът бе поел ритник в корема и след секунди вече се изправяше, съвземайки се от удара и незнайно, получавайки халюцинации или не той видя около себе си цяла армия от пустинни рейнджъри, които бяха готови да нападнат кервана и да убият всички. Стискайки зъби мъжът , огледа средата около себе си и разбра, че се намира в неудобна позиция. Нещо изщрака в главата му и мъжът усети, че нещо се включва, а това нещо бе инстинкт, инстинкт за самосъхранение, придружен от огромна доза адреналин. Пулсът на грамадата се ускори и Джак започна да усеща как сърцето му тупти, чувайки кънтежа в ушите си. Невидима сила се намеси, като Ричър изгуби контрол над тялото си, усещайки как някой друг го поема, инстинктът му за самосъхранение, който не мислеше, а само действаше. Изгубвайки пълен контрол над сетивата си Джак или по-точно инстинктът му за самосъхранение вдигна ръце, като ги заби в земята, а от там скоро щеше да се появи огромен каменен голем/2/, който щеше да се погрижи господарят му да остане жив и здрав и да унищожи неприятелите. Картите бяха хвърлени на масата, а Ричър усети болка. Тялото му отново бе негово, но току що бе разкрил способностите си, макар че имаше шанс в бързината никой да не го бе видял. Пък и грамадата не смяташе да използва устен контакт с голема, той щеше да контактува с него чрез телепатия и така шансът да го разкрият ставаше все по-малък. Мъжът се огледа безсилно. Това бе третият път, когато призоваваше голема, а това бе лошо. Все още не бе свикнал напълно с него и сега всичко се крепеше не бързите му реакции.
- Оставете мен и момичето! - Изкрещя Ричър, опитвайки се да надвика виковете и звъна на оръжията, който след секунди щеше да започне. Сърцето му заби още по-лудо...
