В северният край на пещерата в която се намираше мегаполиса бе създаден като цивилен затвор. Инфраструктурата бе като квадратна мрежа от високи блокове с идентичен дизайн и цвят. Всеки блок бе 30 етажен с по 100, еднакви апартамента на етаж в който обикновено живееха по двама или трима души. Като цяло жилищата не бяха лоши, но имаха достатъчно лукс за да може да се чувства човек комфортно, все пак всяка стая се аранжираше според личните предпочитания на жителя.
Единственото което не бе на място бе оградата която опасваше целия комплекс, както и пропускателният пункт през който трябваше да премине всеки ако искаше да влезне.
Единственото което не бе на място бе оградата която опасваше целия комплекс, както и пропускателният пункт през който трябваше да премине всеки ако искаше да влезне.
