Най големия кофи шоп в града, но и най-посещавания. Беше на отделно летящо островче и до него се стигаше, чрез движеща платформа, за която се грижеха денонощно по двама елементалиста. Въпреки че баровете в града работеха главно денем, централния наргиле кофи шоп не беше затварял врати последните няколко столетия. И денем и нощем вътре беше пълно - бизнес срещи и такива от личен тип - всичко се урежда тук.
Заведението беше прочуто най-вече с обстановката си - архитектът хитро бе измислил как всяко едно от 4те главни помещения да се състои само от нишички - от птичи поглед приличаше на 4 големи хризантеми, а по - средата лятната градина, с малко езерце по средата. Мебелите бяха от солидно дърво със златни инкрустации във флорални мотиви и много цветни балдахини, които в съчетание със златистите стени и подове напомняха за пустинята. На всяка маса имаше по едно богато украсено наргиле, но при желание на клиента винаги можеше да бъде донесено второ, а самия бар беше прочут със стотината си видове и аромати, които предлагаше на своите клиенти.
Заведението беше прочуто най-вече с обстановката си - архитектът хитро бе измислил как всяко едно от 4те главни помещения да се състои само от нишички - от птичи поглед приличаше на 4 големи хризантеми, а по - средата лятната градина, с малко езерце по средата. Мебелите бяха от солидно дърво със златни инкрустации във флорални мотиви и много цветни балдахини, които в съчетание със златистите стени и подове напомняха за пустинята. На всяка маса имаше по едно богато украсено наргиле, но при желание на клиента винаги можеше да бъде донесено второ, а самия бар беше прочут със стотината си видове и аромати, които предлагаше на своите клиенти.
