Основият поминък в Енети, освен търговията естествено, бе занаятчийството, а то бе добре развито тук. Във най-големият остров в метрополита се разполагаха безброй ковачници, работилници и дюкани, в които човек можеше да намери всичко за което можеше да се сети. В тази област от Енети, никога не се спеше поради факта, че работа винаги имаше, а поръчките никога не спираха, благодарение на което звука от чукове и машини бе денонощен.
Естествено не всеки имаше различен занаят и майсторите доста се съравноваваха в създаването на по-добрият продукт. Конкуренцията между майсторите понякога прерастваше в опасни войни, и макар че се случваше рядко някой дрязги завършваха с смърт или "отстраняване" на въпросният конкурент.
Като цяло цените варираха според майстора и това колко харесва копувача, но естествено все пак имаше определени лимити към цената: все пак никой не искаше да подбива цената, нито да продава прекалено скъпо.
Интересното тук бе, че за разлика от другите мегаполиси в Енети нямаше контрол над поръчните и продажбите на търговците и занаятчийте. Всеки можеше да се разхожда с оръжието си стига да не го ползва и също така можеше пре-спокойно да си купи или поръча специално оръжие от ковач.
Въпреки, че имаше всякакви майстори нивото им все пак бе ограничено от знанията им и техническите и магически артикули бяха на средно ниво, но нищо найстина впечатляващо. За сметка на това, хладните оръжия и кованите брони бяха от отлично качество и имаше безброй видове и типове такива предмети.
Естествено не всеки имаше различен занаят и майсторите доста се съравноваваха в създаването на по-добрият продукт. Конкуренцията между майсторите понякога прерастваше в опасни войни, и макар че се случваше рядко някой дрязги завършваха с смърт или "отстраняване" на въпросният конкурент.
Като цяло цените варираха според майстора и това колко харесва копувача, но естествено все пак имаше определени лимити към цената: все пак никой не искаше да подбива цената, нито да продава прекалено скъпо.
Интересното тук бе, че за разлика от другите мегаполиси в Енети нямаше контрол над поръчните и продажбите на търговците и занаятчийте. Всеки можеше да се разхожда с оръжието си стига да не го ползва и също така можеше пре-спокойно да си купи или поръча специално оръжие от ковач.
Въпреки, че имаше всякакви майстори нивото им все пак бе ограничено от знанията им и техническите и магически артикули бяха на средно ниво, но нищо найстина впечатляващо. За сметка на това, хладните оръжия и кованите брони бяха от отлично качество и имаше безброй видове и типове такива предмети.
