Към Енети

Пътя към Енети бе дълъг и труден. Щом човек излезнеше от Пийстаун трябваше да премине през равнина, близо до леса и след това трябваше да прекоси част от пустошта. Естествено по пътя се срещаха какви ли не работи, но като цяло самотни пътници и големи организирани групи преминаваха без проблем. Все пак самотен пътник не си струваше усилието, а големите групи бяха прекалено голям риск за разбойниците...

Кервана напредваше и дойде време за поредната смяна, като сега вече двамата влюбени бяха най-отпред и трябваше да водят. Така или иначе не можеха да се изгубят, пътят бе само един и той представляваше отъпкана пътека, която водеше нанякъде. Групата тъкмо минаваше последните метри и щяха да излезнат от сянката на планината, както и да изгубят Пийстаун от поглед.
Щом преминаха от един по-нисък връх видяха черен пушек, което говореше, че някъде нещо вътре в леса гореше....

Пък и какво би горяло в гора от айръндърво? Каравана скоро загърби и гледката си към леса. Сега тъкмо навлизаха в пустошта. Принципно тук се срещаха опаснисте неща и често се случваше разбойници да обикалят, но никога не се знаеше, какво точно ще те чака на пътя. Това бе една от свободните, "диви" зони където нито един мегаполис не проявяваше интерес и не се грижеше за безопасността на пътниците. Е пък и си бе пустиня.
Скоро пустинята се ширеше сякаш с километри, но всеки опитен пътник знаеше, че това бе най-тънкият ръкав на пустинята и се ширеше едва на десетина километра.
- Отваряйте си очите, че тука стават белите ей! - чу се гласа на Арадел, някъде от края на караваната...

- Какви бели? - Провикна се Джак, тъй като все още не му бе ясно кой нормален можеше да нападне толкова дълъг керван. Все пак тук гъмжеше от наемници и само глупак можеше да посмее да им се изпречи на пътя. При вида на хладните оръжия, които се поклащаха наоколо Ричър настръхваше, а когато знаеше, че е с гръб към тях се чувстваше още по-некомфортно. И все пак не можеше да разбере кой нормален щеше да им се изпречи на пътя. Шанса това да се случи бе 0,00001 процента...

Не чакай Чипса. Пиши ми. Той така или иначе няма да пише този месец.

Двамата водещи групичката си мрънкаха, но никой отзад не им обърна внимание. Все пак както и Джак предполагаше, шанса бе малък нещо да им се случи, но пък от друга страна нищо не се знаеше. В същото време Арадел и Тай спряха, че нещо едната камила куцала. Естествено нищо притеснително, но все още им оставаше около километър преди да напуснат пустинната част.
В далечината Джак забеляза някаква черна точка....

Колоната спря и Арадел се приближи.
- Кво има бе? Защо спираш да не искаш потъмно да сме тука? - търговеца не звучеше особено притеснен. Явно не смяташе, че нещо може да се случи или просто нямаше доверение на Джак.
- Ко е тва? - Дядката не бе впечатлен от фигурата в далечината, но все пак потъна в размисли.
В този момент Тай пристъпи към тях и каза:
- Може да е пътник изпаднал в беда! Трябва да отидем да му помогнем. - изглежда бойният майстор бе добра душа.
- Пък и може да е някое бедно момиче, което има нужда от силна мъжк... - в този момент Арадел го прекъсна - Да, да млъкни.
Търговеца огледа групата си и кимна към Джак и неговата приятелка:
- Отивайте напред да инспектирате....

//интересно курвинчо от къде знае, че диму няма оръжия ама хубу....

Двамата пристъпиха напред, а кервана остана назад. До фигурата оставаха 200 - 300 метра и колкото повече приближаваха, толкова повече не виждаха нищо съмнително....

Двамата продължиха напред и скоро останаха по-малко от 100 метра до неизвестният обект. От това растояние двамата можеха да видят, че "черното петно" бе малка човешка фигура на земята. Момиче с разпрани дрехи и мръсно лице. В краката й лежеше нещо подобно на скейтборд и няколко туби с вода....

//после ше ви намеря картинка.

//ето ви пик - мечовете.


Кервана продължи бавно напред и скоро щяха да стигнат до тях. Щом двамата наемници се приблиха видяха, че "скейборда" същност е служел като количка на която да носи тубите с вода.
Момичето съзря спасителя си и очите й се ококориха изпълнени с надежда.
- Моля ви, помогнете ми! Докато носех вода мисля, че едното от колелата се счупи. - говореше момичето докато все още седеше безпомощно на пясъка.

Момичето се усмихна топло и сълзите в очите й изглеждаха малко по обнадеждени.
Зад него Саша още се тътреше....